-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
цял -
1. От който не е отделено нищо; ненакърнен.
И вълкът сит, и агнето цяло.
-
2. Който е в пълния си размер, без остатък.
Целият клас мълчеше.
Изпих цяла чаша мляко.
-
3. Който е невредим, ненарушен.
Вазата падна, но остана цяла.
-
4. Който продължава определено време без прекъсване.
Учих цяла нощ.
-
5. Истински, същински.
Това е цяло нещастие.
-
6. Значителен, голям.
Цяла глупост направих.
цѣлъ старобългарски цял
старобълг. цѣлъ ὅλος, ὑγιής „цял, здрав“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр.). Праслав. *cělъ < *koilos (II палатализация) съответства най-вече на прагерм. *hailaz „цял, здрав“ (гот. hails, старосканд. heill, староангл. hal, англ. hale) и прагерм. *hailagaz „свят, свети“ (старосканд. heilagr, нем. heilig, гот. hailags, англ. holy), прието при покръстването за предаване на лат. sanctus. Първоначалното значение на герм. *hailagaz (от езическия период) е невъзможно да се определи със сигурност, но би следвало да бъде „нещо, което трябва да се запази цяло, което не може да се наруши“. Други близки форми са старопрус. kailūstiskan „здраве“, старогр. глоса κοῖλυ τò καλόν „добро“ (Хесихий), продължаващи протоформа *kоi-lo-, но поради слабото разпространение тук може да се касае за субстратна лексема.
(специално) В математиката — число, което е съставено от пълни единици, а не от дроби.
Всички.
Много силно, колкото мога.
Много искрено, прочувствено.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | цял | цяла | цяло | цели |
| членувана | целия | цялата | цялото | целите |
| с пълен член | целият | — | — | — |