невреди́м

Който е неповреден, незасегнат, цял.

Излезе невредим от катастрофиралия автомобил.
невредимост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана невредим невредима невредимо невредими
членувана невредимия невредимата невредимото невредимите
с пълен член невредимият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нев-ре-дим
  • форми невреди́ма, невреди́мо, мн. невреди́ми
Източник