съвърше́н

1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен.

Съвършена красота.

2. Който се проявява в крайна степен; пълен.

Съвършено копие на родителите си.
Съвършен глупак.
съвършено — наречие
съвършеност — съществително име Съвършеност на формите.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвършен съвършена съвършено съвършени
членувана съвършения съвършената съвършеното съвършените
с пълен член съвършеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съ-вър-шен
  • форми съвърше́на, съвърше́но, мн. съвърше́ни
Източник