Източник
-
съвърше́н -
1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен.
Съвършена красота.
-
2. Който се проявява в крайна степен; пълен.
Съвършено копие на родителите си.
Съвършен глупак.
- завършен
- в завършен вид
- изкаран докрай
- оформен
- доизкусурен
съвършено
— наречие
съвършеност
— съществително име
Съвършеност на формите.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съвършен | съвършена | съвършено | съвършени |
| членувана | съвършения | съвършената | съвършеното | съвършените |
| с пълен член | съвършеният | — | — | — |