безу́пречен

Който не може да предизвика упрек.

Безупречна чистота.
Безупречна репутация.

безупречный руски безу́пречен

безупречно — наречие Работя безупречно.
безупречност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безупречен безупречна безупречно безупречни
членувана безупречния безупречната безупречното безупречните
с пълен член безупречният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-зуп-ре-чен
  • форми безу́пречна, безу́пречно, мн. безу́пречни
Източници