1.

отли́чен

1. Много добър, превъзходен.

Отличен спортист.

2. Безупречен, безпроблемен.

Отлично здраве.
Отлични условия.

3. Който има много висок успех в обучението.

Отличен ученик.

4. (като съществително име) Най-високата оценка за показани знания.

*otъličьnъ праславянски отли́чен

От „отличие“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отличен отлична отлично отлични
членувана отличния отличната отличното отличните
с пълен член отличният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-ли-чен
  • форми отли́чна, отли́чно, мн. отли́чни
Източници

2.

отличе́н

1. Който е разграничен от друг според качествата си.

2. Който е получил отличие.

Отличен с първа награда.

отъличенъ старобългарски отличе́н

Минало страдателно причастие от „отлича“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отличен отлична отлично отлични
членувана отличния отличната отличното отличните
с пълен член отличният — — —
  • прилагателно име
  • форми отличе́на, отличе́но, мн. отличе́ни
Източници