Източник
-
еди́нствен -
1. Само един, без други.
Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох.
-
2. Само този, даденият, и никой друг.
Единствен той все още спазва правилата.
-
3. Изключителен, уникален.
Единствен по рода си.
Единствено число
(специално) В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.
единствено
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | единствен | единствена | единствено | единствени |
| членувана | единствения | единствената | единственото | единствените |
| с пълен член | единственият | — | — | — |