еди́нствен

1. Само един, без други.

Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох.

2. Само този, даденият, и никой друг.

Единствен той все още спазва правилата.

3. Изключителен, уникален.

Единствен по рода си.
Единствено число

(специално) В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.

единствено — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана единствен единствена единствено единствени
членувана единствения единствената единственото единствените
с пълен член единственият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне един-с-т-вен
  • форми еди́нствена, еди́нствено, мн. еди́нствени
Източник