Източник
-
едини́чен -
Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран.
В единични случаи.
Единичен екземпляр.
Единичен прозорец.
Единична стая.
Единични изстрели.
единичност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | единичен | единична | единично | единични |
| членувана | единичния | единичната | единичното | единичните |
| с пълен член | единичният | — | — | — |