едини́чен

Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран.

В единични случаи.
Единичен екземпляр.
Единичен прозорец.
Единична стая.
Единични изстрели.
единичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана единичен единична единично единични
членувана единичния единичната единичното единичните
с пълен член единичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне еди-ни-чен
  • форми едини́чна, едини́чно, мн. едини́чни
Източник