еди́н

1. Числото 1.

2. (като неопределително) За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия.

член.
Да сте виждали тук наоколо едно куче?
Един човек пита за тебе.
Една нощ си събрала багажа и изчезнала.
Един добър ученик никога не би постъпил така.

3. (като неопределително, местоимение) За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице.

Той пък е един журналист!

ѥдинъ старобългарски еди́н

стбълг. ѥдинъ, ѥдина, ѥдино, но и ѥдьнъ, ѥдьна, ѥдьного. Вероятно словосъчетание от *еd- и inъ; виж едва, лат. ессе „ето“, ecquis „който и да е“, нем. etwas „нещо“ от индоевроп. основа на местоименното е-. Втората част включва в себе си -inъ, -ъnъ (срв. ин-ок, ино-странец и др.), сродно с армен. енклитика -in „себе си“, старолат. оinоs „ūnus“, стгрц. οἴνη „единица на зар“, ирл. óin, оеn „един“, нем. ein "един", гот. ains „един“ от ИЕ *oin-, *(w)ein-.

В един глас

Всички едновременно, заедно.

До едно време

(разговорно) До определено време.

Един-два/едно-две/един-двама

Приблизително толкова, колкото казвам, но малко.

Един ден

Някой ден, някога.

Един-единствен

Само един.

Един или друг

Някакъв.

Един и същ

Все същият, еднакъв.

Един по един

Един след друг.

Един през друг

(разговорно) В надпревара.

Един път

Някога, в миналото.

Един път

Когато, щом.

Едно време

(разговорно) Много отдавна, преди много години.

Едно-друго

(разговорно) Разни неща, какво да е, това-онова.

За едното чудо

(разговорно) Без малко (да стане, да се случи нещо твърде неприятно).

За едното нищо

(разговорно) За нищо, напразно.

На един дъх

(разговорно) Бързо, без спиране.

На един път

(разговорно) Наведнъж.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана един една едно едни
членувана единия едната едното едните
с пълен член единият — — —
  • бройно числително име
  • пренасяне един
  • форми една́, едно́, мн. едни́
Източници