-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
еди́н -
1. Числото 1.
-
2. (като неопределително) За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия.
член.
Да сте виждали тук наоколо едно куче?
Един човек пита за тебе.
Една нощ си събрала багажа и изчезнала.
Един добър ученик никога не би постъпил така.
-
3. (като неопределително, местоимение) За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице.
Той пък е един журналист!
ѥдинъ старобългарски еди́н
стбълг. ѥдинъ, ѥдина, ѥдино, но и ѥдьнъ, ѥдьна, ѥдьного. Вероятно словосъчетание от *еd- и inъ; виж едва, лат. ессе „ето“, ecquis „който и да е“, нем. etwas „нещо“ от индоевроп. основа на местоименното е-. Втората част включва в себе си -inъ, -ъnъ (срв. ин-ок, ино-странец и др.), сродно с армен. енклитика -in „себе си“, старолат. оinоs „ūnus“, стгрц. οἴνη „единица на зар“, ирл. óin, оеn „един“, нем. ein "един", гот. ains „един“ от ИЕ *oin-, *(w)ein-.
Всички едновременно, заедно.
(разговорно) До определено време.
Приблизително толкова, колкото казвам, но малко.
Някой ден, някога.
Само един.
Някакъв.
Все същият, еднакъв.
Един след друг.
(разговорно) В надпревара.
Някога, в миналото.
Когато, щом.
(разговорно) Много отдавна, преди много години.
(разговорно) Разни неща, какво да е, това-онова.
(разговорно) Без малко (да стане, да се случи нещо твърде неприятно).
(разговорно) За нищо, напразно.
(разговорно) Бързо, без спиране.
(разговорно) Наведнъж.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | един | една | едно | едни |
| членувана | единия | едната | едното | едните |
| с пълен член | единият | — | — | — |