безподо́бен

1. Който няма подобен на себе си; единствен.

Той е безподобен в тая роля.

2. (пренебрежително) Изключителен, извънредно голям.

Безподобно нахалство.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безподобен безподобна безподобно безподобни
членувана безподобния безподобната безподобното безподобните
с пълен член безподобният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-по-до-бен
  • форми безподо́бна, безподо́бно, мн. безподо́бни
Източник