Източник
-
безподо́бен -
1. Който няма подобен на себе си; единствен.
Той е безподобен в тая роля.
-
2. (пренебрежително) Изключителен, извънредно голям.
Безподобно нахалство.
- нямащ равен на себе си
- безпрецедентен
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безподобен | безподобна | безподобно | безподобни |
| членувана | безподобния | безподобната | безподобното | безподобните |
| с пълен член | безподобният | — | — | — |