Източник
-
чу́ден -
1. Който е особен, странен и буди недоумение.
Чудни същества живеят в приказките.
-
2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен.
Чудна хубавица.
Чудна пролет.
-
3. За качество — който се проявява в голяма степен.
Някаква чудна сила го правеше непобедим.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | чуден | чудна | чудно | чудни |
| членувана | чудния | чудната | чудното | чудните |
| с пълен член | чудният | — | — | — |