чу́ден

1. Който е особен, странен и буди недоумение.

Чудни същества живеят в приказките.

2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен.

Чудна хубавица.
Чудна пролет.

3. За качество — който се проявява в голяма степен.

Някаква чудна сила го правеше непобедим.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чуден чудна чудно чудни
членувана чудния чудната чудното чудните
с пълен член чудният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чу-ден
  • форми чу́дна, чу́дно, мн. чу́дни
Източник