безразбо́рен

В който няма ред, система; хаотичен.

Безразборни удари.
безразборно — наречие Хвърлям безразборно.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безразборен безразборна безразборно безразборни
членувана безразборния безразборната безразборното безразборните
с пълен член безразборният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-раз-бо-рен
  • форми безразбо́рна, безразбо́рно, мн. безразбо́рни
Източник