безре́ден

Който е без ред; безразборен.

Безредни изстрели.
безредно — наречие Книгите са нахвърляни безредно навсякъде из стаята.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безреден безредна безредно безредни
членувана безредния безредната безредното безредните
с пълен член безредният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-ре-ден
  • форми безре́дна, безре́дно, мн. безре́дни
Източник