безкра́ен

1. Който няма край, предел.

Това поле сякаш е безкрайно.

2. Който е твърде продължителен, който отнема много време.

Безкрайно чакане по опашки.

3. Който е в много висока степен.

Безкрайна любов.
безкрайно — наречие Безкрайно съжалявам.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безкраен безкрайна безкрайно безкрайни
членувана безкрайния безкрайната безкрайното безкрайните
с пълен член безкрайният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-к-ра-ен
  • форми безкра́йна, безкра́йно, мн. безкра́йни
Източник