Източник
-
безкра́ен -
1. Който няма край, предел.
Това поле сякаш е безкрайно.
-
2. Който е твърде продължителен, който отнема много време.
Безкрайно чакане по опашки.
-
3. Който е в много висока степен.
Безкрайна любов.
- в неограничен брой
- без ограничение
- често повтарящ се
безкрайно
— наречие
Безкрайно съжалявам.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безкраен | безкрайна | безкрайно | безкрайни |
| членувана | безкрайния | безкрайната | безкрайното | безкрайните |
| с пълен член | безкрайният | — | — | — |