необя́тен

Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен.

Необятен космос.
необятност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана необятен необятна необятно необятни
членувана необятния необятната необятното необятните
с пълен член необятният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-о-бя-тен
  • форми необя́тна, необя́тно, мн. необя́тни
Източник