Източник
-
коре́ктен -
1. Който е правилен, образцов.
Коректна формулировка.
Коректно изпълнение.
-
2. Който е точен, изпълнителен, безукорен, почтен.
Коректен партньор.
Коректни отношения.
коректност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | коректен | коректна | коректно | коректни |
| членувана | коректния | коректната | коректното | коректните |
| с пълен член | коректният | — | — | — |