Източник
-
обича́ен -
Привичен, обикновен.
Тя му каза обичайните за такъв случай думи.
обичайност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | обичаен | обичайна | обичайно | обичайни |
| членувана | обичайния | обичайната | обичайното | обичайните |
| с пълен член | обичайният | — | — | — |