приви́чен

1. Който е станал привичка.

Привичен жест.

2. Обикновен.

Привичен глас.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привичен привична привично привични
членувана привичния привичната привичното привичните
с пълен член привичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне при-ви-чен
  • форми привична, привично, мн. привични
Източник