1.

изве́стен

1. Който е познат.

Тези сведения са вече известни.
Този човек ми е известен.

2. Прочут, прославен.

Известен учен.
Известен артист.

3. Някакъв.

Известен запас от знания.
До известна степен.

4. Определен, но в случая неактуален, излишен.

Ще трябва да дойдеш пак, след известно време.
Дава се за известни заслуги.

извѣстьнъ старобългарски изве́стен

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана известен известна известно известни
членувана известния известната известното известните
с пълен член известният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-вес-тен
  • форми изве́стна, изве́стно, мн. изве́стни
Източници

2.

известе́н

Който е получил вест за нещо; осведомен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана известен известна известно известни
членувана известния известната известното известните
с пълен член известният — — —
  • прилагателно име
  • форми известе́на, известе́но, мн. известе́ни
Източник