1.

изпра́вен

1. Който стои прав.

Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея.

2. Който е изопнат, изпънат.

Изправено тяло.

3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.

От „изправя“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправен изправна изправно изправни
членувана изправния изправната изправното изправните
с пълен член изправният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-п-ра-вен
  • форми изпра́вена, изпра́вено, мн. изпра́вени
Източници

2.

изпра́вен

1. За механизъм — който е напълно в ред.

2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си.

Рядко се среща такъв изправен човек.

От „изправя“ с наставката -ен.

  • в изправност
  • в ред
  • без повреда
  • в добро състояние
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправен изправна изправно изправни
членувана изправния изправната изправното изправните
с пълен член изправният — — —
  • прилагателно име
  • форми изпра́вна, изпра́вно, мн. изпра́вни
Източници