Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Който стои прав.
Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея.
2. Който е изопнат, изпънат.
Изправено тяло.
3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.
От „изправя“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изправен | изправна | изправно | изправни |
| членувана | изправния | изправната | изправното | изправните |
| с пълен член | изправният | — | — | — |
2.
1. За механизъм — който е напълно в ред.
2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си.
Рядко се среща такъв изправен човек.
От „изправя“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изправен | изправна | изправно | изправни |
| членувана | изправния | изправната | изправното | изправните |
| с пълен член | изправният | — | — | — |