възпра́вя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възправя възправим
второ лице възправиш възправите
трето лице възправи възправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възправих възправихме
второ лице възправи възправихте
трето лице възправи възправиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възправех възправехме
второ лице възправеше възправехте
трето лице възправеше възправеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възправи възправете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправил възправила възправило възправили
членувана възправилия възправилата възправилото възправилите
с пълен член възправилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправел възправела възправело възправели
членувана възправелия възправелата възправелото възправелите
с пълен член възправелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправен възправена възправено възправени
членувана възправения възправената възправеното възправените
с пълен член възправеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-п-ра-вя
  • форми възпра́виш, мин. св. възпра́вих, мин. прич. възпра́вил, св.
Източник