възпра́вям

1. (какво) Поставям да стои прав; изправям.

2. (какво) Издигам високо нагоре.

Планината възправя снага.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възправям възправяме
второ лице възправяш възправяте
трето лице възправя възправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възправях възправяхме
второ лице възправя възправяхте
трето лице възправя възправяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възправях възправяхме
второ лице възправяше възправяхте
трето лице възправяше възправяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възправяй възправяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправял възправяла възправяло възправяли
членувана възправялия възправялата възправялото възправялите
с пълен член възправялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправял възправяла възправяло възправяли
членувана възправялия възправялата възправялото възправялите
с пълен член възправялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправян възправяна възправяно възправяни
членувана възправяния възправяната възправяното възправяните
с пълен член възправяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възправящ възправяща възправящо възправящи
членувана възправящия възправящата възправящото възправящите
с пълен член възправящият — — —
Деепричастие
възправяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-п-ра-вям
  • форми възпра́вяш, несв. и възпра́вя, св.
Източник
възправям се

1. Изправям се.

2. Издигам се високо нагоре.

  • възвратен глагол
  • форми възправя се