напе́рен

Надут, изправен, горд.

напереност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наперен наперена наперено наперени
членувана наперения наперената напереното наперените
с пълен член напереният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-пе-рен
  • форми напе́рена, напе́рено, мн. напе́рени
Източник