възпи́там
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпитам възпитаме
второ лице възпиташ възпитате
трето лице възпита възпитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпитах възпитахме
второ лице възпита възпитахте
трето лице възпита възпитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпитах възпитахме
второ лице възпиташе възпитахте
трето лице възпиташе възпитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпитай възпитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитал възпитала възпитало възпитали
членувана възпиталия възпиталата възпиталото възпиталите
с пълен член възпиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитал възпитала възпитало възпитали
членувана възпиталия възпиталата възпиталото възпиталите
с пълен член възпиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпитан възпитана възпитано възпитани
членувана възпитания възпитаната възпитаното възпитаните
с пълен член възпитаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-пи-там
  • форми възпи́таш, св.
Източник