благоприли́чен

Който съответства на изискванията на приличието.

благоприличие — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана благоприличен благоприлична благоприлично благоприлични
членувана благоприличния благоприличната благоприличното благоприличните
с пълен член благоприличният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бла-гоп-ри-ли-чен
  • форми благоприли́чна, благоприли́чно, мн. благоприли́чни
Източник