Източник
-
миролюби́в -
Който е обхванат от миролюбие.
Българският народ е миролюбив.
миролюбивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | миролюбив | миролюбива | миролюбиво | миролюбиви |
| членувана | миролюбивия | миролюбивата | миролюбивото | миролюбивите |
| с пълен член | миролюбивият | — | — | — |