Източник
-
наро́чен -
1. Специален, с определена цел, не случаен.
Нарочен пратеник.
-
2. Умишлен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | нарочен | нарочна | нарочно | нарочни |
| членувана | нарочния | нарочната | нарочното | нарочните |
| с пълен член | нарочният | — | — | — |