Източник
-
трудолюби́в -
Който обича да се труди; работлив.
Трудолюбива жена.
трудолюбиво
— наречие
трудолюбивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | трудолюбив | трудолюбива | трудолюбиво | трудолюбиви |
| членувана | трудолюбивия | трудолюбивата | трудолюбивото | трудолюбивите |
| с пълен член | трудолюбивият | — | — | — |