трудолюби́в

Който обича да се труди; работлив.

Трудолюбива жена.
трудолюбиво — наречие
трудолюбивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трудолюбив трудолюбива трудолюбиво трудолюбиви
членувана трудолюбивия трудолюбивата трудолюбивото трудолюбивите
с пълен член трудолюбивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тру-до-лю-бив
  • форми трудолюби́ва, трудолюби́во, мн. трудолюби́ви
Източник