Източник
-
работоспосо́бен -
Който е годен, способен да работи.
Работоспособен човек.
- годен за работа
- трудолюбив
- усърден
- работлив
- дееспособен
- способен
- кадърен
- умел
- сръчен
- производителен
- продуктивен
работоспособност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | работоспособен | работоспособна | работоспособно | работоспособни |
| членувана | работоспособния | работоспособната | работоспособното | работоспособните |
| с пълен член | работоспособният | — | — | — |