Източник
-
работли́в -
Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен.
Работлива невеста.
работливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | работлив | работлива | работливо | работливи |
| членувана | работливия | работливата | работливото | работливите |
| с пълен член | работливият | — | — | — |