сръ́чен

1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен.

Сръчна домакиня.
Сръчен майстор.

2. Който е проява на умение, похватност.

Сръчна работа.
сръчно — наречие
сръчност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сръчен сръчна сръчно сръчни
членувана сръчния сръчната сръчното сръчните
с пълен член сръчният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сръ-чен
  • форми сръ́чна, сръ́чно, мн. сръ́чни
Източник