Източник
-
сръ́чен -
1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен.
Сръчна домакиня.
Сръчен майстор.
-
2. Който е проява на умение, похватност.
Сръчна работа.
сръчно
— наречие
сръчност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сръчен | сръчна | сръчно | сръчни |
| членувана | сръчния | сръчната | сръчното | сръчните |
| с пълен член | сръчният | — | — | — |