Източник
-
талантли́в -
1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит.
Талантлив писател.
Талантлива журналистка.
-
2. Който е проява на талант.
Талантлив портрет.
талантливо
— наречие
талантливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | талантлив | талантлива | талантливо | талантливи |
| членувана | талантливия | талантливата | талантливото | талантливите |
| с пълен член | талантливият | — | — | — |