талантли́в

1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит.

Талантлив писател.
Талантлива журналистка.

2. Който е проява на талант.

Талантлив портрет.
талантливо — наречие
талантливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана талантлив талантлива талантливо талантливи
членувана талантливия талантливата талантливото талантливите
с пълен член талантливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне та-лан-т-лив
  • форми талантли́ва, талантли́во, мн. талантли́ви
Източник