Източник
-
самомни́телен -
Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен.
самомнителност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | самомнителен | самомнителна | самомнително | самомнителни |
| членувана | самомнителния | самомнителната | самомнителното | самомнителните |
| с пълен член | самомнителният | — | — | — |