самолюби́в

Който се отличава с ясно изразено самолюбие.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана самолюбив самолюбива самолюбиво самолюбиви
членувана самолюбивия самолюбивата самолюбивото самолюбивите
с пълен член самолюбивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-мо-лю-бив
  • форми самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви
Източник