чепа́т

1. По който има чепове; чворест.

2. (преносно) Неогладен, неравен.

Чепата тояга.

3. (преносно, разговорно) За човек, характер на човек — труден, раздразнителен, неспокоен.

Чепат характер.
Чепата жена.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чепат чепата чепато чепати
членувана чепатия чепатата чепатото чепатите
с пълен член чепатият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне че-пат
  • форми чепа́та, чепа́то, мн. чепа́ти
Източник