Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
разговорно
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство.
Гладна е, но от инат не яде.
Инатът не му позволява да се извини.
2. (като прилагателно име, неизменяемо) Който е твърдоглав, безсмислено упорит.
Няма да се съгласи, той е инат човек.
Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.
عِنَاد арабски ина́т
От араб. عِنَاد през османотур. عناد / тур. inat.
Правя нарочно, без причина или смисъл.
Проявявам инат.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | инат | инати |
| членувана | ината | инатите |
| с пълен член | инатът | — |
| бройна форма | ината |
|---|