ина́т

разговорно

1. Твърдоглавие, безсмислено упорство.

Гладна е, но от инат не яде.
Инатът не му позволява да се извини.

2. (като прилагателно име, неизменяемо) Който е твърдоглав, безсмислено упорит.

Няма да се съгласи, той е инат човек.
Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.

عِنَاد арабски ина́т

От араб. عِنَاد през османотур. عناد / тур. inat.

Правя на инат

Правя нарочно, без причина или смисъл.

Продавам инати

Проявявам инат.

единствено число множествено число
нечленувана инат инати
членувана ината инатите
с пълен член инатът —
бройна форма ината
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне инат
  • форми само ед.
Източници