Източник
-
о́пърничав -
Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен.
Опърничави хора.
- упорит
- непокорен
- вироглав
- твърдоглав
- недисциплиниран
- несговорен
- непослушен
- инат
- заинатен
- дръпнат
- неразбран
- опак
- ни се води-ни се кара
- терсене
- своеобразен
- своенравен
- не като другите
- див петел
опърничавост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | опърничав | опърничава | опърничаво | опърничави |
| членувана | опърничавия | опърничавата | опърничавото | опърничавите |
| с пълен член | опърничавият | — | — | — |