Източник
-
безшу́мен -
1. Който не издава шум; тих.
Безшумен двигател.
-
2. (преносно) Незабележим, скромен.
Безшумен подвиг.
безшумно
— наречие
Вървя безшумно.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безшумен | безшумна | безшумно | безшумни |
| членувана | безшумния | безшумната | безшумното | безшумните |
| с пълен член | безшумният | — | — | — |