Източник
-
беззву́чен -
Който не издава звук или който е лишен от звучност.
Беззвучна съгласна
(специално) В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
беззвучност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | беззвучен | беззвучна | беззвучно | беззвучни |
| членувана | беззвучния | беззвучната | беззвучното | беззвучните |
| с пълен член | беззвучният | — | — | — |