беззву́чен

Който не издава звук или който е лишен от звучност.

Беззвучна съгласна

(специално) В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.

беззвучност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана беззвучен беззвучна беззвучно беззвучни
членувана беззвучния беззвучната беззвучното беззвучните
с пълен член беззвучният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-зву-чен
  • форми беззву́чна, беззву́чно, мн. беззву́чни
Източник