безгла́сен

1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив.

Безгласно упорство.

2. (преносно) Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита.

Безгласна личност.
безгласно — наречие Той гледаше на всичко това безгласно.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безгласен безгласна безгласно безгласни
членувана безгласния безгласната безгласното безгласните
с пълен член безгласният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-г-ла-сен
  • форми безгла́сна, безгла́сно, мн. безгла́сни
Източник