Източник
-
безгла́сен -
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив.
Безгласно упорство.
-
2. (преносно) Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита.
Безгласна личност.
безгласно
— наречие
Той гледаше на всичко това безгласно.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безгласен | безгласна | безгласно | безгласни |
| членувана | безгласния | безгласната | безгласното | безгласните |
| с пълен член | безгласният | — | — | — |