безмете́жен

Обикновено в литературата и поезията — тих, спокоен, несмущаван от нищо.

Безметежно детство.
безметежно — наречие Живея безметежно.
безметежност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безметежен безметежна безметежно безметежни
членувана безметежния безметежната безметежното безметежните
с пълен член безметежният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-ме-те-жен
  • форми безмете́жна, безмете́жно, мн. безмете́жни
Източник