Източник
-
безмете́жен -
Обикновено в литературата и поезията — тих, спокоен, несмущаван от нищо.
Безметежно детство.
- без особени събития
безметежно
— наречие
Живея безметежно.
безметежност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безметежен | безметежна | безметежно | безметежни |
| членувана | безметежния | безметежната | безметежното | безметежните |
| с пълен член | безметежният | — | — | — |