Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Който носи забава; който е предназначен за забава.
Забавно пътуване.
Забавна музика.
2. Който умее да забавлява; интересен.
Забавен събеседник.
*zabavьnъ праславянски заба́вен
От „забава“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | забавен | забавна | забавно | забавни |
| членувана | забавния | забавната | забавното | забавните |
| с пълен член | забавният | — | — | — |
2.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното.
Забавен пулс.
Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан.
Забавено писмо.
Минало страдателно причастие от „забавям“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | забавен | забавна | забавно | забавни |
| членувана | забавния | забавната | забавното | забавните |
| с пълен член | забавният | — | — | — |