1.

заба́вен

1. Който носи забава; който е предназначен за забава.

Забавно пътуване.
Забавна музика.

2. Който умее да забавлява; интересен.

Забавен събеседник.

*zabavьnъ праславянски заба́вен

От „забава“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забавен забавна забавно забавни
членувана забавния забавната забавното забавните
с пълен член забавният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-ба-вен
  • форми заба́вна, заба́вно, мн. заба́вни
Източници

2.

заба́вен

1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното.

Забавен пулс.
Забавени крачки.

2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан.

Забавено писмо.

Минало страдателно причастие от „забавям“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забавен забавна забавно забавни
членувана забавния забавната забавното забавните
с пълен член забавният — — —
  • прилагателно име
  • форми заба́вена, заба́вено, мн. заба́вени
Източници