къ́сен

1. Който става към края на определено време, срок.

Късно лято.
Късна вечер.
Късен студ.

2. Който става след приетото или след определеното време.

Късен гост.
Късна младост.
Късна женитба.

късьнъ старобългарски „бавен“ къ́сен

старобълг. късьнъ „бавен“: латв. kust „забавям се“.

Рано или късно

Все някога.

късно — наречие Дойде късно.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана късен късна късно късни
членувана късния късната късното късните
с пълен член късният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне къ-сен
  • форми къ́сна, къ́сно, мн. къ́сни
Източници