Източник
-
разговорли́в -
Който бързо намира контакт с друг човек и обича да говори; общителен, разговорчив.
Разговорлива жена.
разговорливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | разговорлив | разговорлива | разговорливо | разговорливи |
| членувана | разговорливия | разговорливата | разговорливото | разговорливите |
| с пълен член | разговорливият | — | — | — |