общи́телен

Който лесно установява контакт с други хора, който обича да общува.

Тя е общителна по характер.
общителност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана общителен общителна общително общителни
членувана общителния общителната общителното общителните
с пълен член общителният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне об-щи-те-лен
  • форми общи́телна, общи́телно, мн. общи́телни
Източник