Източник
-
красноречи́в -
1. Който притежава красноречие.
Красноречив оратор.
-
2. (преносно) Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо.
Красноречив поглед.
Красноречив жест.
Красноречив случай.
Красноречив пример.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | красноречив | красноречива | красноречиво | красноречиви |
| членувана | красноречивия | красноречивата | красноречивото | красноречивите |
| с пълен член | красноречивият | — | — | — |