красноречи́в

1. Който притежава красноречие.

Красноречив оратор.

2. (преносно) Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо.

Красноречив поглед.
Красноречив жест.
Красноречив случай.
Красноречив пример.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана красноречив красноречива красноречиво красноречиви
членувана красноречивия красноречивата красноречивото красноречивите
с пълен член красноречивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне крас-но-ре-чив
  • форми красноречи́ва, красноречи́во, мн. красноречи́ви
Източник