1.

ме́ден

1. Който съдържа пчелен мед.

Меден сладкиш.

2. (преносно) Сладкогласен.

Меден глас.
Меден кавал.

*medьnъ праславянски ме́ден

От „мед“ (пчелния) с наставката -ен; в думата са се слели праславянските *medьnъ и *meděnъ.

Меден месец

Първият месец от съпружеството.

Сладка и медена

Евфемистично название на болестта чума.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана меден медна медно медни
членувана медния медната медното медните
с пълен член медният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ме-ден
  • форми ме́дена, ме́дено, мн. ме́дени
Източници

2.

ме́ден

1. Който е произведен от метала мед или съдържа мед.

Медна тава.

2. (преносно) Който има цвят като на метала мед; жълточервен, бакърен.

*měděnъ праславянски ме́ден

От „мед“ (метала) с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана меден медна медно медни
членувана медния медната медното медните
с пълен член медният — — —
  • прилагателно име
  • форми ме́дна, ме́дно, мн. ме́дни
Източници