неизпра́вен

1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен.

Неизправен длъжник.

2. Който е повреден, развален.

Неизправен механизъм.
неизправност — съществително име Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неизправен неизправна неизправно неизправни
членувана неизправния неизправната неизправното неизправните
с пълен член неизправният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-из-п-ра-вен
  • форми неизпра́вна, неизпра́вно, мн. неизпра́вни
Източник