Източник
-
неизпра́вен -
1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен.
Неизправен длъжник.
-
2. Който е повреден, развален.
Неизправен механизъм.
неизправност
— съществително име
Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | неизправен | неизправна | неизправно | неизправни |
| членувана | неизправния | неизправната | неизправното | неизправните |
| с пълен член | неизправният | — | — | — |