императи́вен

безусловен, заповеден, задължителен, неотменяем, наложителен.

Виж:
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана императивен императивна императивно императивни
членувана императивния императивната императивното императивните
с пълен член императивният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне им-пе-ра-ти-вен
Източници