императи́в

1. Категорично искане, заповед.

Работи само с императиви.

2. (специално, само единствено число) В граматиката — повелително наклонение.

Глаголът е в императив.
императивен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана императив императиви
членувана императива императивите
с пълен член императивът —
бройна форма императива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне им-пе-ра-тив
  • форми мн. императи́ви, (два) императи́ва
Източник