Източник
-
императи́в -
1. Категорично искане, заповед.
Работи само с императиви.
-
2. (специално, само единствено число) В граматиката — повелително наклонение.
Глаголът е в императив.
императивен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | императив | императиви |
| членувана | императива | императивите |
| с пълен член | императивът | — |
| бройна форма | императива |
|---|