Източник
-
за́повед -
1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане.
Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври.
Заповед за уволнение.
Заповед за назначение.
-
2. Документ с писмено нареждане.
Заповедта от министъра е три страници.
- възложена работа
- запрещение
- съдебно предписание
Десетте Божи заповеди
Според християнските вярвания — десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | заповед | заповеди |
| членувана | заповедта | заповедите |