за́повед

1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане.

Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври.
Заповед за уволнение.
Заповед за назначение.

2. Документ с писмено нареждане.

Заповедта от министъра е три страници.
Десетте Божи заповеди

Според християнските вярвания — десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.

единствено число множествено число
нечленувана заповед заповеди
членувана заповедта заповедите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне за-по-вед
  • форми мн. за́поведи
Източник